Като дъх от несбъднат живот,
като болка от скъсана нежност,
като семка от ябълков плод,
като плач на ранена надежда,
като есенно-пролетен дъжд,
като устрем да стигна небето...
Ти си всичко това наведнъж
в най-дълбокия кът на сърцето!
© Христина Радомирова Всички права запазени