5.04.2011 г., 23:17

Ти си...

1.5K 0 22

 

========

 

 

Ти си звездата,

                            огряла късмета ми.

Ти си в полята

                            на живота ми-цвете.

Ти си камъкът,

                            в който се спънах.

Ти си пламък.

                            И последното дъно.

Планина си. Висока.

                            Олимп е по-близо.

Пронизваш безоко.

                             И нахлуваш безвизово.

Ти си ми тръпката,

                             с която се будя.

Търся ти в стъпките

                             и реалност, и чудо.

Небе са твоите очи -

                             за душата ми къща.

Обратен път си ти,

                             по който винаги се връщам...

 

 

============

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...