========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете.
Ти си камъкът,
в който се спънах.
Ти си пламък.
И последното дъно.
Планина си. Висока.
Олимп е по-близо.
Пронизваш безоко.
И нахлуваш безвизово.
Ти си ми тръпката,
с която се будя.
Търся ти в стъпките
и реалност, и чудо.
Небе са твоите очи -
за душата ми къща.
Обратен път си ти,
по който винаги се връщам...
============
© Станислава All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
