========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете.
Ти си камъкът,
в който се спънах.
Ти си пламък.
И последното дъно.
Планина си. Висока.
Олимп е по-близо.
Пронизваш безоко.
И нахлуваш безвизово.
Ти си ми тръпката,
с която се будя.
Търся ти в стъпките
и реалност, и чудо.
Небе са твоите очи -
за душата ми къща.
Обратен път си ти,
по който винаги се връщам...
============
© Станислава All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
