5 апр. 2011 г., 23:17

Ти си...

1.5K 0 22

 

========

 

 

Ти си звездата,

                            огряла късмета ми.

Ти си в полята

                            на живота ми-цвете.

Ти си камъкът,

                            в който се спънах.

Ти си пламък.

                            И последното дъно.

Планина си. Висока.

                            Олимп е по-близо.

Пронизваш безоко.

                             И нахлуваш безвизово.

Ти си ми тръпката,

                             с която се будя.

Търся ти в стъпките

                             и реалност, и чудо.

Небе са твоите очи -

                             за душата ми къща.

Обратен път си ти,

                             по който винаги се връщам...

 

 

============

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...