5 abr 2011, 23:17

Ти си...

1.5K 0 22

 

========

 

 

Ти си звездата,

                            огряла късмета ми.

Ти си в полята

                            на живота ми-цвете.

Ти си камъкът,

                            в който се спънах.

Ти си пламък.

                            И последното дъно.

Планина си. Висока.

                            Олимп е по-близо.

Пронизваш безоко.

                             И нахлуваш безвизово.

Ти си ми тръпката,

                             с която се будя.

Търся ти в стъпките

                             и реалност, и чудо.

Небе са твоите очи -

                             за душата ми къща.

Обратен път си ти,

                             по който винаги се връщам...

 

 

============

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....