========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете.
Ти си камъкът,
в който се спънах.
Ти си пламък.
И последното дъно.
Планина си. Висока.
Олимп е по-близо.
Пронизваш безоко.
И нахлуваш безвизово.
Ти си ми тръпката,
с която се будя.
Търся ти в стъпките
и реалност, и чудо.
Небе са твоите очи -
за душата ми къща.
Обратен път си ти,
по който винаги се връщам...
============
© Станислава Todos los derechos reservados