Ти си така красив и нежен,
добър и мек като трева,
в която в слънчев ден небрежен
лежа и облаци броя.
Ти си така отдаден, страстен,
заспиващ в моите ръце.
Тъй сладък, пухкав и прекрасен,
отнесен във съня - небе.
Аз гледам те, не ще те будя,
а ти почивай си и спи.
И само сладкия си мирис
в завивките ми остави.
© Ралица Александрова Всички права запазени