Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка,
като стотици сияйни слънца!
В очите твои, като небесни сапфири,
взорът си нежно отправям; не искам нивга да спра!
И чудя се ден подир ден,
как е възможно това?
Ангел прекрасен и така съвършен,
да броди по тази земя!
С рокля от небесна коприна
и корона от скъпоценни злата,
пристигаш в съня ми по залез
и посрещаш с мен заранта!
Тъй си минава денят ми
в очакване да настъпи нощта!
С тебе отново да бъдем;
да сме двама, ръка за ръка!
© Nebula Всички права запазени