Ти си лунна пътека
Ти си лунна пътека.
Защо тръгнах по теб
с боси нозе...
Може би защото
всяка твоя дума е посока.
И всеки поглед е път към мен.
Хиляда и една твои истории за чудеса
докосват ръцете ми.
И ти се изобразяваш в мен.
Достигаш моята сърцевина.
Защото имаш ключа.
Изтичаш през проводника
на съзнанието ми
като отдаденост
и избутваш страха от празнотата.
А в необятното,
шевната машина на живота трака
и обточва със спомени
любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руска Рулетка Всички права запазени
