Ти си лунна пътека

3.10.2012 г., 14:13 ч.

Поезия » Любовна

1262 0 2

Ти си лунна пътека.

Защо тръгнах по теб

с боси нозе...

Може би защото

всяка твоя дума е посока.

И всеки поглед е път към мен.

Хиляда и една твои истории за чудеса

докосват ръцете ми.

И ти се изобразяваш в мен.

Достигаш моята сърцевина.

Защото имаш ключа.

Изтичаш през проводника

на съзнанието ми

като отдаденост

и избутваш страха от празнотата.

А в необятното,

шевната машина на живота трака

и обточва със спомени

любовта ни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.