Ти си лунна пътека.
Защо тръгнах по теб
с боси нозе...
Може би защото
всяка твоя дума е посока.
И всеки поглед е път към мен.
Хиляда и една твои истории за чудеса
докосват ръцете ми.
И ти се изобразяваш в мен.
Достигаш моята сърцевина.
Защото имаш ключа.
Изтичаш през проводника
на съзнанието ми
като отдаденост
и избутваш страха от празнотата.
А в необятното,
шевната машина на живота трака
и обточва със спомени
любовта ни.
© Руска Рулетка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
