Ти си моят идеал
В душата ти тъга се е събрала,
в очите-може би, печал.
От скръб настръхнала си цяла,
а ти си моят идеал.
С никого не разговаряш
за себе си, за своя хал.
Полека вътре в теб изгаряш,
а ти си моят идеал.
Ако разяжда те вината,
веднага бих си я признал.
Не чакай за това отплата-
та ти си моят идеал.
Ако те болката раздира
с радост бих я изтърпял.
Недей по малко ти умира-
та ти си моят идеал.
Страниш от всичко и от всеки,
редут издигнала си цял.
Неведоми са твоите пътеки,
а ти си моят идеал.
Недей, не си отивай мила!
За мен спасителен си сал.
Ти си едничката ми сила.
Ти си моят идеал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени