Ти си перфектното страдание
Спомням си кога всичко започна.
Спомням си деня,
в който ме напусна
и останах само спомен
Спомням си всяко последно сбогуване.
Обещания, които наруши, разговори, които отбягваше
и аз никога не си тръгнах.
Все още е мистерия за мен
За теб всичко това беше нищо.
По-добре съм сам или по-добре мъртъв
Толкова съм грозен!!!
По-добре си без мен и аз съм по-добре без теб.
Аз те обичах за всички причини,
поради които ти мразеше себе си,
защото ти си красива за мен.
Знаех, че ще ми разбиеш сърцето
Моят живот без теб в него е живот,
който не си струва да се живее
Ще бъда силен,
но ми се иска да съм някой друг
Някой освен мен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Богданов Всички права запазени