12.03.2020 г., 18:12

Ти си перфектното страдание

509 0 0

Спомням си кога всичко започна.
Спомням си деня,
в който ме напусна
и останах само спомен
Спомням си всяко последно сбогуване.
Обещания, които наруши, разговори, които отбягваше
и аз никога не си тръгнах.
Все още е мистерия за мен

За теб всичко това беше нищо.
По-добре съм сам или по-добре мъртъв
Толкова съм грозен!!!
По-добре си без мен и аз съм по-добре без теб.
Аз те обичах за всички причини,
поради които ти мразеше себе си,
защото ти си красива за мен.

Знаех, че ще ми разбиеш сърцето
Моят живот без теб в него е живот,
който не си струва да се живее
Ще бъда силен,
но ми се иска да съм някой друг
Някой освен мен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....