Ти си това, което търся…
Ако можех, в душата бих ти влязла,
бих се сгушила в единия и край
и тялото ти със сълзите си ще стопля,
и ще разкрия чудесата на някой втори рай.
Ще се изправя и ще наблюдавам с удивление
как градиш света си тайнствен,
как всяко цвете има свое вдъхновение,
ала създателят му бе забравен.
И с крилата на пеперудата ръцете си ще разменя,
ще се обвиня, че срещу вятъра не мога да вървя
и въпреки това ще продължа,
ще опозная всяко кътче от твоята страна.
От розов полъх ще се замая,
пухена мъгла ще ме обвие,
слънцето път ще си проправя
и свойта топлина ще ми разкрие.
В зелените корони на мъдрите дървета
изтощена птица спокойно, в сънищата си потъва
от страшни бури, урагани, душата и е застрашена,
а бедствията, горките носят посланията на една вселена.
Дълбоки океани в теб живеят,
звездите загадките за тях разкриват
на моряци, които се опитват сред тях да оцелеят,
но вълните грешки не прощават
и съкровищата си в пясъка заравят.
И след кратката разходка в теб - пак ще седна,
ще се удавя в своите сълзи,
ще се страхувам, че ще те загубя,
че всичко твое ти ми подари.
ПС: Благодаря ти, слънчо!... За някого, когото обичам. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
