Все още стаята на теб ухае,
пристъпваш нощем тихо във съня ми.
Сърцето ми не иска да признае,
но болката без тебе е голяма!
Все още сянката ти ме приспива,
прегръща ме във мрака с нежни думи.
Прекрасна си! Безумно си красива!
Открадна и сърцето, и ума ми!
Далече си сега, това го зная!
Но ти си тук! Живееш във душата!
За мене беше всичко, и на края
изля отрова люта във сърцата!
Дори сега до болка те обичам!
Искам те и силно те желая!
Не съм студен! Не съм и безразличен!
За мене си началото и края!
Не съм обичал друга като тебе!
Не съм целувал друга с тази страст!
Но всичко ти във миг един погреба!
Погреба любовта! Погреба нас!
Все още стаята на теб ухае!
И ти си тук, каквато аз те знам!
Сърцето ми те чака, но не знае,
че теб те няма! Аз оставам сам!
27.09.2019г.
© Георги Иванов Всички права запазени