1.09.2007 г., 15:56

Ти си вече спомен

1.1K 0 1

Оставям те в миналото.
Веч не си ми нужен.
Компромисите свършиха,
чувствата се умориха,
всичко към теб увяхна.
Отдавах ти, каквото имах
безпределно и загубих
достойнството си безследно.
Само спомен си за мен,
напомнящ на една
болезнена, абсолютно луда
и помрачаваща любов,
в която позволих
да бъда унижавана.
По-силна съм сега -
безкомпромисна, хладна
и трудна за спечелване.
Осъзнах цената си -
само най-богатият духовно
ще може да я заплати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...