Sep 1, 2007, 3:56 PM

Ти си вече спомен

  Poetry
1.1K 0 1

Оставям те в миналото.
Веч не си ми нужен.
Компромисите свършиха,
чувствата се умориха,
всичко към теб увяхна.
Отдавах ти, каквото имах
безпределно и загубих
достойнството си безследно.
Само спомен си за мен,
напомнящ на една
болезнена, абсолютно луда
и помрачаваща любов,
в която позволих
да бъда унижавана.
По-силна съм сега -
безкомпромисна, хладна
и трудна за спечелване.
Осъзнах цената си -
само най-богатият духовно
ще може да я заплати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...