Ти сън ли си
Дали още плача?
Да, плача понякога.
Последно плаках днес (да знаеш).
Макар, че те измислих от съня си,
по вятъра усещах как ухаеш.
Поплаквам си, за онзи твоя поглед,
магически разпалил буйни страсти,
като те виждам как я гледаш втренчено
през тънкото стъкло на мойте мисли.
Как устните и трепетно целуваш
и как повтаряш пак онези думи...
и как рисуваш с пръстите по тялото
а моето е чисто... помежду ви.
Е, как да не заплача, като зная,
че сънищата са една илюзия
на всеки сън все нявга' идва края,
когато се събудиш от неистини.
Но...
когато те измислих,
като истински живееше във мене
и до мене.
Във кухнята, във спалнята, във хола
във въздуха и даже в телевизора.
Под душа и във всяко огледало
се вглеждахме и без да се срамуваме,
споделяхме, решавахме проблеми
и даже се заплитахме от мнения.
Разказвахме еднаквите си сънища
и сбъдвахме мечти опожарени.
Обикнах те, макар да те измислям,
макар да те обичам във съня си,
като реалност скрита те бленувам
и моля се на Господ да ни пази...
.............................
Дали още плача?
Да, плача понякога.
Последно плаках днес (да знаеш).
Вятъра припомни имената ни,
а слънцето на истини ухаеше.
Не, не сънувам...!
Как не искам да сънувам..!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
