Ти сън ли си
Дали още плача?
Да, плача понякога.
Последно плаках днес (да знаеш).
Макар, че те измислих от съня си,
по вятъра усещах как ухаеш.
Поплаквам си, за онзи твоя поглед,
магически разпалил буйни страсти,
като те виждам как я гледаш втренчено
през тънкото стъкло на мойте мисли.
Как устните и трепетно целуваш
и как повтаряш пак онези думи...
и как рисуваш с пръстите по тялото
а моето е чисто... помежду ви.
Е, как да не заплача, като зная,
че сънищата са една илюзия
на всеки сън все нявга' идва края,
когато се събудиш от неистини.
Но...
когато те измислих,
като истински живееше във мене
и до мене.
Във кухнята, във спалнята, във хола
във въздуха и даже в телевизора.
Под душа и във всяко огледало
се вглеждахме и без да се срамуваме,
споделяхме, решавахме проблеми
и даже се заплитахме от мнения.
Разказвахме еднаквите си сънища
и сбъдвахме мечти опожарени.
Обикнах те, макар да те измислям,
макар да те обичам във съня си,
като реалност скрита те бленувам
и моля се на Господ да ни пази...
.............................
Дали още плача?
Да, плача понякога.
Последно плаках днес (да знаеш).
Вятъра припомни имената ни,
а слънцето на истини ухаеше.
Не, не сънувам...!
Как не искам да сънувам..!
© Анета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Веси...()
Жу, точно от нея е заглавието
vedrina, Да
LISA, не, недей!
Djein_Ear()
Доче, споделени са!
kotel, valia1771
На всички благодаря, че бяхте тук! -
http://vbox7.com/play:1495e386
С пожелание любовта на лирическата да не е само сън ! Поздрав,Ани...не можех да не се сетя за тази песен....сега я слушам и ...тъгувам.... -
Прекрасно е!!!
Много нежно и романтично, много вълнуващо, изпълнено с мечтание и пламенни чувства!!! -
Ани, невероятен стих! Почувствах го. Прегръдки.
-
"през тънкото стъкло на мойте мисли"!!И това ако не е поезия?!!!
Поздрави! -
Е, как да не заплача!
Дори в момента плача! -
"Е, как да не заплача, като зная,
че сънищата са една илюзия
на всеки сън все нявга' идва края,
когато се събудиш от неистини."
Тези наши сънувания...
!!! -
!!!
-
"като те виждам как я гледаш втренчено
през тънкото стъкло на мойте мисли."
"и как рисуваш с пръстите по тялото
а моето е чисто... помежду ви."
Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как падаха откършените клони?
И как в очите ми раздялата бушуваше...
Сънувах ли?Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница
разхожда подранилите си зайчета.
И си играе с мен на незабравеница.
Ако изгубя - всичко ще забравя...
Прегръдки Ани!Очарована съм от стиха ти!
-
Дали още плача?Можеш ли го...си щастлива!Прегръдка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
силно, истинско както само ти го можеш...
прегръщам те сърдечно, с обич.