22.08.2013 г., 14:26  

Ти също си бряг

1.5K 1 17

Ще ми се случи, но няма да е днес -

да пия от очите ви умора,

да бягам тъжна сред окъпания лес

от сълзите на множество безлични хора.

 

Ще ми се случи, ала не сега -

да търся пипнешком в тъмата

една оставена от влюбен дъх следа

в разгара на пропито със вълшебства лято.

 

Ще ми се случи, но не знам кога -

пленена от крещяща нужда, 

да диря щастие във чуждите лица,

сама на себе си до непростимост чужда.

 

Но днес със теб е толкова различно!

Просторен ми е някак си света...

Брегът е ласкав, трепетно-магичен,

а аз - притихнала върху гърдите ти вълна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре измислената иновация на Admin, предложения, ми позволи да се насладя на това прекрасно стихотворение. Понеже съм технически сухар, оцених не толкова последния куплет, а цялостното и професионално звучене на произведението. Абе, с една (четири) дума, прочетох го с кеф.
  • Много ми хареса...
  • Неотразима ...
  • 3.27.12.25.6.2.14.9.23.6!!!
  • Но днес със теб е толкова различно!

    Просторен ми е някак си света...

    Брегът е ласкав, трепетно-магичен,

    а аз - притихнала върху гърдите ти вълна!

    Колко женствено и красиво написано...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...