Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега -
да търся пипнешком в тъмата
една оставена от влюбен дъх следа
в разгара на пропито със вълшебства лято.
Ще ми се случи, но не знам кога -
пленена от крещяща нужда,
да диря щастие във чуждите лица,
сама на себе си до непростимост чужда.
Но днес със теб е толкова различно!
Просторен ми е някак си света...
Брегът е ласкав, трепетно-магичен,
а аз - притихнала върху гърдите ти вълна!
© Таня Донова Всички права запазени