Ти танцуваш на лунна светлина
Ти танцуваш на лунна светлина
Аз бях в тъга и страх.
Толкова много сълзи видях,
Но само не разбрах.
Как може да си една от тях?
Веднъж , ти ми каза "Хей,
Продължи живота си , живей ! "
Но така и не разбрах,
Дали ще бъда , човека , който бях.
Ти ми вредиш изцяло,
Ако аз съм в черно , ти си в бяло.
Ти направи нещо и се промени.
Намрази всички - родителите си дори.
Повярва в някаква лъжа.
Повярва , че играя с теб игра.
Сама се виж в огледало.
Може би сърцето ти е спряло.
Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш , че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш.
Ти не можеш , ти не искаш да разбереш.
Аз знам , това е края,
Не искам повече да те желая.
Но нещо вътре в мен,
Показва колко съм ранен.
Дори да те видя пак,
Някакси ми правиш знак.
Аз не мога повече да трая,
Обичам те и те желая!
Защо всичко се прецака с нас,
Нима ни липсваше и страст ?
Защо обърна гръб на всички,
Нали не си като "яките женички" ?
Какво те накара да ме мразиш
Защо от "обикновенните" се пазиш ?
Нима за теб всичко беше мит.
Имаш поглед мразовит.
Аз бях в тъга и страх,
Но съм повече от всички тях.
Умея да те разбирам,
А не да играя и да позирам.
Аз бях и пак ще съм.
Няма да нахлуваш в моя сън.
Това , което не разбра,
Че сама лъжеш се сега .
Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш , че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш
Ти не можеш , ти не искаш да разбереш.
Аз бях в тъга и страх.
Толкова много сълзи видях,
Но само не разбрах.
Как може да си една от тях?
Веднъж , ти ми каза "Хей,
Продължи живота си , живей ! "
Но така и не разбрах,
Дали ще бъда , човека , който бях.
Ти ми вредиш изцяло,
Ако аз съм в черно , ти си в бяло.
Ти направи нещо и се промени.
Намрази всички - родителите си дори.
Повярва в някаква лъжа.
Повярва , че играя с теб игра.
Сама се виж в огледало.
Може би сърцето ти е спряло.
Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш , че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш.
Ти не можеш , ти не искаш да разбереш.
Аз знам , това е края,
Не искам повече да те желая.
Но нещо вътре в мен,
Показва колко съм ранен.
Дори да те видя пак,
Някакси ми правиш знак.
Аз не мога повече да трая,
Обичам те и те желая!
Защо всичко се прецака с нас,
Нима ни липсваше и страст ?
Защо обърна гръб на всички,
Нали не си като "яките женички" ?
Какво те накара да ме мразиш
Защо от "обикновенните" се пазиш ?
Нима за теб всичко беше мит.
Имаш поглед мразовит.
Аз бях в тъга и страх,
Но съм повече от всички тях.
Умея да те разбирам,
А не да играя и да позирам.
Аз бях и пак ще съм.
Няма да нахлуваш в моя сън.
Това , което не разбра,
Че сама лъжеш се сега .
Ти танцуваш на лунна светлина,
Сякаш си имала всичко на света.
Ти не виждаш , че рянаваш себе си чрез мен.
Ти желаеш да усетиш всичко,
Но не намираш начин да спреш
Ти не можеш , ти не искаш да разбереш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
