Ти трябва да си лягаш, миличка.
Ти трябва да си лягаш...
Мъглите спускат се над теб...
Мъглите спускат се.
Ще те целуна и ще ти говоря...
за изгреви и залези, за дни и нощи,
за млъкналата тишина,
с която е посипано лицето ти.
Ще ти говоря и за хората,
за болките от рими недописани...
За дразнещото безпосочие,
в което са попаднали очите им.
Ще ти говоря...
За каквото искаш.
Ти само усмихни се леко...
Защото трябва да се будиш, миличка...
Защото искам да се будиш!
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени