7.08.2008 г., 6:51

Ти тръгваш си

1.1K 0 2
Тръгваш! Не мога да те спра,
искаш на вятъра спътник да бъдеш,
ще преминеш през чужди къщи и поля
и едва ли отново ще се върнеш.

Тръгваш! Натежали са очите ми - болят.
Само звездите в нощите ти ще те греят,
вземи една,скрий я близо до сърцето си,
пази я,това е последната сълза по лицето ми.

Тръгваш! Тъжно ми е, но помни,
аз на прага сърцето си ще оставя,
то ще чака през дългите нощи и дни,
да се върнеш, дори да си го обрекъл на забрава.

Тръгваш! Но как ли ще се случи,
не е възможно това да стане,
та ти при мен така и не дойде,
а сърцето ми чака ли, чака и страда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да Таня,тъжно е.Понякога в душата мии е мрак и тогава имам най-огромно нужда да пиша нещо.Каквото и да е било.
    Светле,благодаря ти!Надявам се да е така.
  • Тъжен стих!!!
    Поздрави за стиха!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....