Ти тръгваш си
искаш на вятъра спътник да бъдеш,
ще преминеш през чужди къщи и поля
и едва ли отново ще се върнеш.
Тръгваш! Натежали са очите ми - болят.
Само звездите в нощите ти ще те греят,
вземи една,скрий я близо до сърцето си,
пази я,това е последната сълза по лицето ми.
Тръгваш! Тъжно ми е, но помни,
аз на прага сърцето си ще оставя,
то ще чака през дългите нощи и дни,
да се върнеш, дори да си го обрекъл на забрава.
Тръгваш! Но как ли ще се случи,
не е възможно това да стане,
та ти при мен така и не дойде,
а сърцето ми чака ли, чака и страда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Филипова Todos los derechos reservados