Aug 7, 2008, 6:51 AM

Ти тръгваш си

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Тръгваш! Не мога да те спра,
искаш на вятъра спътник да бъдеш,
ще преминеш през чужди къщи и поля
и едва ли отново ще се върнеш.

Тръгваш! Натежали са очите ми - болят.
Само звездите в нощите ти ще те греят,
вземи една,скрий я близо до сърцето си,
пази я,това е последната сълза по лицето ми.

Тръгваш! Тъжно ми е, но помни,
аз на прага сърцето си ще оставя,
то ще чака през дългите нощи и дни,
да се върнеш, дори да си го обрекъл на забрава.

Тръгваш! Но как ли ще се случи,
не е възможно това да стане,
та ти при мен така и не дойде,
а сърцето ми чака ли, чака и страда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да Таня,тъжно е.Понякога в душата мии е мрак и тогава имам най-огромно нужда да пиша нещо.Каквото и да е било.
    Светле,благодаря ти!Надявам се да е така.
  • Тъжен стих!!!
    Поздрави за стиха!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...