Ти все подминаваш, любов...

sama86 (Евкалипт)
68 194

15.07.2008 г., 11:48 ч.

Поезия

539 0 2

Ти все подминаваш, не ме виждаш, любов...

А след теб аз загледана оставам...

Когато той си тръгва не готов,

а аз се готвя да забравям...

Любов... животът е толкова щедър.

Като презряла слънчогледова пита...

И цветът му е ярък и едър -

и не бива да увехне, без да се опита...

Любов, аз ти искам толкова малко,

че мойте протегнати длани

да подминеш празни е толкова жалко,

щом плодовете ти са още необрани...

Любов, заради теб не мога да умирам...

Все пак съм голямо момиче... изглежда...

Но мога да плача и сълзите да гримирам

с малко молив и много надежда...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.