Ти все подминаваш, любов...
Ти все подминаваш, не ме виждаш, любов...
А след теб аз загледана оставам...
Когато той си тръгва не готов,
а аз се готвя да забравям...
Любов... животът е толкова щедър.
Като презряла слънчогледова пита...
И цветът му е ярък и едър -
и не бива да увехне, без да се опита...
Любов, аз ти искам толкова малко,
че мойте протегнати длани
да подминеш празни е толкова жалко,
щом плодовете ти са още необрани...
Любов, заради теб не мога да умирам...
Все пак съм голямо момиче... изглежда...
Но мога да плача и сълзите да гримирам
с малко молив и много надежда...
© Евкалипт All rights reserved.
