Jul 15, 2008, 11:48 AM

Ти все подминаваш, любов... 

  Poetry
541 0 2
 

Ти все подминаваш, не ме виждаш, любов...

А след теб аз загледана оставам...

Когато той си тръгва не готов,

а аз се готвя да забравям...

 

Любов... животът е толкова щедър.

Като презряла слънчогледова пита...

И цветът му е ярък и едър -

и не бива да увехне, без да се опита...

 

Любов, аз ти искам толкова малко,

че мойте протегнати длани

да подминеш празни е толкова жалко,

щом плодовете ти са още необрани...

 

Любов, заради теб не мога да умирам...

Все пак съм голямо момиче... изглежда...

Но мога да плача и сълзите да гримирам

с малко молив и много надежда...

© Евкалипт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не гримирай сълзите...нека се изплачат...
    за да видиш слънцето...прегръщам те с обич.
    прекрасна си...!
  • "Но мога да плача и сълзите да гримирам
    с малко молив и много надежда..."
    Поздравления!!!Прекрасен стих!!!
Random works
: ??:??