Ти все повтаряше, че Дяволът живее в мен,

а после казваше, че те изпращам в Рая,

как безгранична страст и нежност пазя в плен,

продължаваш да се чудиш, но не знаеш...

Наричаше ме Бедствие, Пожар!

Твърдеше, че съм ти откраднала душата,

а после ставах твоя Божи дар,

превръщах се в съкровище, във злато...

Ти казваше, че моите ръце докосват

като пръски от морето,

че очите, като на дете, те омагьосват,

виждат право във сърцето...

Ти казваше, че никой досега

така не те е опознавал...

кажи ми помниш ли това,

кажи ми някога дали си съжалявал

за нощите, в които като дявол

крадях целувки, викове, стенания,

без ум ти се отдавах многократно...

за теб това ли бяха наказания?

За миговете, във които си признавал

за толкова обиди и предателства,

за това, че аз съм те белязала...

за това, че изградихме и приятелство?

И ако ми кажеш "ДА", ще те изтрия

от паметта и от мечтите, и от чувствата,

ще взема душ, от тялото ще те измия,

ще те забравя...

                               извини за неудобството!