Ти закъсня
789
0
0
Ти закъсня, виелицата вие!
Ти закъсня, затрупа те снегът!
Леден къс сърцето ти дали е
или вълна разбита във брега?
Жадувам стъпки тихи да преминат
покрай прозореца от тънък скреж.
Угасна вече топлата камина
в очакване при нас да спреш.
Надежди търсени блестят в клонака,
светулки снежни трепкат във нощта,
а зимата сърцето си изплака,
във преспи ядни скъта любовта.
Ти закъсня! Продъни се небето!
Не сняг вали, а пада самота!
Затрупва пътищата към сърцето.
Заключва пътната врата.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени
