Ти закъсня, виелицата вие!

Ти закъсня, затрупа те снегът!

Леден къс сърцето ти дали е

или вълна разбита във брега?

Жадувам стъпки тихи да преминат

покрай прозореца от тънък скреж.

Угасна вече топлата камина

в очакване при нас да спреш.

Надежди търсени блестят в клонака,

светулки снежни трепкат във нощта,

а зимата сърцето си изплака,

във преспи ядни  скъта любовта.

Ти закъсня! Продъни се небето!

Не сняг вали, а пада самота!

Затрупва пътищата към сърцето.

Заключва пътната врата.

Живка Юрукова