Ти заслужаваш повече сега
Цветя желая да ти подаря,
а те безброй цъфтят, нали... Тревога
изпълва ме... В един букет не мога
всичките, за теб, да събера.
Безсилен съм и нямам тук идеи.
Да бъдат само рози или пък -
лалета само, само орхидеи...
Макар красиви, ще са стрък до стрък.
Не искам да ги късам, за мига.
Безуханно ще изсъхнат, жалко.
Градина да ти дам, ще бъде малко.
Ти заслужаваш повече сега.
И подсказва нежно любовта:
" Цялата дари й... Пролетта! " .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
