Тигрицата
Тигрицата си тръгна. Ненадейно.
Непобедима дълго време беше.
Сега я няма. Всяка жертва нейна
на бяло агне скромно се предреши.
Под лапите ѝ легнаха мнозина.
С усмивка даваха да ги разкъса.
Животът ѝ – луксозна лимузина –
напред я возеше без земетръси.
Един обаче някак се опъна –
не даваше без жал да го надвие.
И всяка нейна кръвожадна струна
изопна се до нежно сърцебиене.
Ръмжа и точи нокти много време.
А той стоеше кротко и безстрастно
като мустанг – без шпори и без стреме –
със гордостта си сякаш беше сраснал.
И тя прилегна, неопитомена,
но лекичко го близна по ухото.
Видя внезапно цялата вселена
тигрицата как мърка като коте.
Той във галоп изгуби се далече.
Тя го последва – цяла в светлина.
… Едва-едва по кожата ми вече
тъмнеят стари тигрови петна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
