laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
19.03.2017 г., 17:40 ч.

Тигрицата 

  Поезия » Любовна
301 1 4

Тигрицата си тръгна. Ненадейно.

Непобедима дълго време беше.

Сега я няма. Всяка жертва нейна

на бяло агне скромно се предреши.

 

Под лапите ѝ легнаха мнозина.

С усмивка даваха да ги разкъса.

Животът ѝ – луксозна лимузина –

напред я возеше без земетръси.

 

Един обаче някак се опъна –

не даваше без жал да го надвие.

И всяка нейна кръвожадна струна

изопна се до нежно сърцебиене.

 

Ръмжа и точи нокти много време.

А той стоеше кротко и безстрастно

като мустанг – без шпори и без стреме –

със гордостта си сякаш беше сраснал.

 

И тя прилегна, неопитомена,

но лекичко го близна по ухото.

Видя внезапно цялата вселена

тигрицата как мърка като коте.

 

Той във галоп изгуби се далече.

Тя го последва – цяла в светлина.

… Едва-едва по кожата ми вече

тъмнеят стари тигрови петна…

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??