laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Mar 19, 2017, 5:40 PM

Тигрицата 

  Poetry » Love
303 1 4

Тигрицата си тръгна. Ненадейно.

Непобедима дълго време беше.

Сега я няма. Всяка жертва нейна

на бяло агне скромно се предреши.

 

Под лапите ѝ легнаха мнозина.

С усмивка даваха да ги разкъса.

Животът ѝ – луксозна лимузина –

напред я возеше без земетръси.

 

Един обаче някак се опъна –

не даваше без жал да го надвие.

И всяка нейна кръвожадна струна

изопна се до нежно сърцебиене.

 

Ръмжа и точи нокти много време.

А той стоеше кротко и безстрастно

като мустанг – без шпори и без стреме –

със гордостта си сякаш беше сраснал.

 

И тя прилегна, неопитомена,

но лекичко го близна по ухото.

Видя внезапно цялата вселена

тигрицата как мърка като коте.

 

Той във галоп изгуби се далече.

Тя го последва – цяла в светлина.

… Едва-едва по кожата ми вече

тъмнеят стари тигрови петна…

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??