laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
19 мар. 2017 г., 17:40

Тигрицата 

  Поэзия » Любовная
302 1 4

Тигрицата си тръгна. Ненадейно.

Непобедима дълго време беше.

Сега я няма. Всяка жертва нейна

на бяло агне скромно се предреши.

 

Под лапите ѝ легнаха мнозина.

С усмивка даваха да ги разкъса.

Животът ѝ – луксозна лимузина –

напред я возеше без земетръси.

 

Един обаче някак се опъна –

не даваше без жал да го надвие.

И всяка нейна кръвожадна струна

изопна се до нежно сърцебиене.

 

Ръмжа и точи нокти много време.

А той стоеше кротко и безстрастно

като мустанг – без шпори и без стреме –

със гордостта си сякаш беше сраснал.

 

И тя прилегна, неопитомена,

но лекичко го близна по ухото.

Видя внезапно цялата вселена

тигрицата как мърка като коте.

 

Той във галоп изгуби се далече.

Тя го последва – цяла в светлина.

… Едва-едва по кожата ми вече

тъмнеят стари тигрови петна…

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??