Тиха
Не очаквай да лумнат пожари
или вик да прониже деня,
не очаквай гнева ми да пари
сякаш връх на нажежена стрела.
Не, не ще да изригнат вулкани,
тежки обиди - не, не ще изрека.
Дори солена в очите да пари,
ще преглътна и таз дума с тъга.
...
До прозореца леко ще се сгуша...
Ще прочета два стиха...
В шума на града ще се заслушам.
Когато ме боли, съм тиха.
Написано на: 17.10.2025г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
