5 нояб. 2025 г., 20:31

Тиха

183 0 1

Не очаквай да лумнат пожари

или вик да прониже деня,

не очаквай гнева ми да пари

сякаш връх на нажежена стрела.

 

Не, не ще да изригнат вулкани,

тежки обиди - не, не ще изрека.

Дори солена в очите да пари,

ще преглътна и таз дума с тъга.

 

...

 

До прозореца леко ще се сгуша...

Ще прочета два стиха...

В шума на града ще се заслушам.

Когато ме боли, съм тиха.

 

 

Написано на: 17.10.2025г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...