15.09.2015 г., 20:41

Тиха песен

711 0 4

                                                Тиха песен

 

 

Твоята нежност ме изгаря.

В прегръдката си ще те съхраня,

ръцете ти с любов ще докосвам,

устните ще шептят - "Обичам те"!

Вярата в живота ме изпълва.

Ще те следвам където й да си,

ще докосвам жадуваните длани.

От усмивката ти тялото ми премаля.

И тръпнейки от тиха сладост,

расте и танцува моята радост.

Поглеждаш ме и очите ти ме изпълват.

И устремена към живота твой

все се питам ти кой си, кой?

Една изгаряща звезда на небосвода

в тоз живот или съдба кармична?

Мълча в мига и се покланям

пред твоя образ и мечти.

Дълбоко твоето чувство ме смути.

Няма да се спра, към тебе ще вървя,

защото любовта ми е на твоите крила.

Дори да полетя, аз винаги при тебе ще спра

и с тиха песен в деня ще дочакам щастлива и нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Елена.Ведър ден желая.
  • Хубаво . Благодаря ти за хубавите думи Аз винаги при теб ще спра !
  • Благодаря ти Влади за коментара.твоите думи ме зареждат с със сили и вяра.
  • Благодаря ти мила за хубавият коментар.Много ведър ден утре и творчески успех

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...