Sep 15, 2015, 8:41 PM

Тиха песен

  Poetry » Love
708 0 4

                                                Тиха песен

 

 

Твоята нежност ме изгаря.

В прегръдката си ще те съхраня,

ръцете ти с любов ще докосвам,

устните ще шептят - "Обичам те"!

Вярата в живота ме изпълва.

Ще те следвам където й да си,

ще докосвам жадуваните длани.

От усмивката ти тялото ми премаля.

И тръпнейки от тиха сладост,

расте и танцува моята радост.

Поглеждаш ме и очите ти ме изпълват.

И устремена към живота твой

все се питам ти кой си, кой?

Една изгаряща звезда на небосвода

в тоз живот или съдба кармична?

Мълча в мига и се покланям

пред твоя образ и мечти.

Дълбоко твоето чувство ме смути.

Няма да се спра, към тебе ще вървя,

защото любовта ми е на твоите крила.

Дори да полетя, аз винаги при тебе ще спра

и с тиха песен в деня ще дочакам щастлива и нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Елена.Ведър ден желая.
  • Хубаво . Благодаря ти за хубавите думи Аз винаги при теб ще спра !
  • Благодаря ти Влади за коментара.твоите думи ме зареждат с със сили и вяра.
  • Благодаря ти мила за хубавият коментар.Много ведър ден утре и творчески успех

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...