Тихата луда
1K
0
0
с було очи,
в транс изумруди
нейде върви.
Бледа и лунно -
плахо звучи,
трепетна струна
в тъмни гърди.
Думи злоради,
смях смесен в страх
леят, не страда
глуха за тях.
И отминава,
нейде върви,
по - скоро плава
в клети вълни.
Сякаш, тя, плава,
в тихи вълни,
в сладка забрава...
Нейде върви....
Виждам я...
Стигна до сухо
клонче, с ръка
нежно прехлупи,
то, разцъфтя.
в транс изумруди
нейде върви.
Бледа и лунно -
плахо звучи,
трепетна струна
в тъмни гърди.
Думи злоради,
смях смесен в страх
леят, не страда
глуха за тях.
И отминава,
нейде върви,
по - скоро плава
в клети вълни.
Сякаш, тя, плава,
в тихи вълни,
в сладка забрава...
Нейде върви....
Виждам я...
Стигна до сухо
клонче, с ръка
нежно прехлупи,
то, разцъфтя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
