Тихи мисли, шумни думи…
214
0
0
И изведнъж посред кавга
Пада една сълза, поредната война
Думите “Тръгни си, остави ме сама”
Се изплъзнаха от дълбоко в моята душа
Тръгна си, останах сама
Някак не очаквах да бъде така
Лъжа бе, че обичта е безкрайна,
Защото сега пак бях сама
Пепел след огън, суша насред река
Беше наша любовта
Съживи ме, погуби ме пак след това
Но аз предпочитам да бъда сама
Да чувам силната вечна тишина…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елисавета Карамфилова Всички права запазени
