Тихи мисли, шумни думи…

И изведнъж посред кавга

Пада една сълза, поредната война

Думите “Тръгни си, остави ме сама”

Се изплъзнаха от дълбоко в моята душа

Тръгна си, останах сама

Някак не очаквах да бъде така

Лъжа бе, че обичта е безкрайна,

Защото сега пак бях сама

Пепел след огън, суша насред река

Беше наша любовта

Съживи ме, погуби ме пак след това

Но аз предпочитам да бъда сама

Да чувам силната вечна тишина…