Индиана (Криси)
216 7914
28.05.2010 г., 16:33 ч.

Тихите сенки 

  Поезия » Друга
1002 0 18

                           На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич

Аз се спирам до тихите сенки,

промълвявам им нежно, без глас,

че душите им в мен още светят

и за тях украсявам листа…

с малки думички, болка и обич,

прошка търся и в днешния ден…

не от всички поисках приживе,

взе ги тя, със коса от сатен…

С черен цвят е обагрено, вътре,

във душата ми – свито кълбо,

а очите ми с поглед са стъклен

и не виждат далеч зарево…

Само кръстове, мъртви, студени,

ято гарвани черни над тях…

сякаш дращят по моите вени

и разбиват на пух и на прах

мойто детство, моминство и спомен,

и копнежа за много лета

със любимите хора… днес помен

със перото изписвам за тях…

Но кажи ми, Ти, Господи мили,

че при тебе са, в Райския кът,

че душите им Ти приютил си,

зло не сториха в краткия път…

Погали ги с ръката си мека,

изпрати им от мене хабер

и кажи им: в сърцето навеки

те ще бъдат. До сетния ден!

Приятели, моля ви, не оценявайте.

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??