Тихите сенки
На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа…
с малки думички, болка и обич,
прошка търся и в днешния ден…
не от всички поисках приживе,
взе ги тя, със коса от сатен…
С черен цвят е обагрено, вътре,
във душата ми – свито кълбо,
а очите ми с поглед са стъклен
и не виждат далеч зарево…
Само кръстове, мъртви, студени,
ято гарвани черни над тях…
сякаш дращят по моите вени
и разбиват на пух и на прах
мойто детство, моминство и спомен,
и копнежа за много лета
със любимите хора… днес помен
със перото изписвам за тях…
Но кажи ми, Ти, Господи мили,
че при тебе са, в Райския кът,
че душите им Ти приютил си,
зло не сториха в краткия път…
Погали ги с ръката си мека,
изпрати им от мене хабер
и кажи им: в сърцето навеки
те ще бъдат. До сетния ден!
Приятели, моля ви, не оценявайте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
