На милите ми близки, които вече не са сред нас, с много обич
Аз се спирам до тихите сенки,
промълвявам им нежно, без глас,
че душите им в мен още светят
и за тях украсявам листа…
с малки думички, болка и обич,
прошка търся и в днешния ден…
не от всички поисках приживе,
взе ги тя, със коса от сатен…
С черен цвят е обагрено, вътре,
във душата ми – свито кълбо,
а очите ми с поглед са стъклен ...