18.05.2007 г., 20:10 ч.

Тихо... 

  Поезия
773 0 0
 

Тихо се спуска

вечната нощ над моята душа...

Тихо отчаянието се промъква

без следа.

Тишината... вместо покой

ражда смъртен порой.

Така в тъмнината

вървя...

И в бурята рева...

Без душа.

Без следа...

от щастие,

любов,

усмивка,

смях...

...

...Душата ми е в прах...



© Симеон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??