Тихо се спуска
вечната нощ над моята душа...
Тихо отчаянието се промъква
без следа.
Тишината... вместо покой
ражда смъртен порой.
Така в тъмнината
вървя...
И в бурята рева...
Без душа.
Без следа...
от щастие,
любов,
усмивка,
смях...
...
...Душата ми е в прах...
© Симеон Всички права запазени