11.12.2008 г., 2:07

Тихо

686 0 2
Тихо цигулките плачат в нощта!
Изгаря душата в огнени мъки -
стонове далечни отекват в безкрая до мен;
стонове безкрайни от болка кървящи.

Тихо ангелите пеят в нощта!
Звънтят риданията самотни и жалки;
бликват безспир сълзи на покаяние;
чупят се кротко грешните капки.

Тихо камбаните, последната песен запели,
отекват безкрайни в мъртвата нощ;
тъжна ми песен весели пеят
и известяват, че дошла е Смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...