e4i (Елена) 7 декември 2017 г., 11:26 ч.

Тихо 

250 6 17

Тихо е. Тихо присъствам
до тебе в самотните дни.
Нежно ми е и те прегръщам,
до теб съм, до теб, не тъжи.

 

Зная, не искаш да ни боли,
в този свят на дуалност...
Шт, тихо, замълчи, замълчи...
думите днес са бруталност.

 

Тихо. То какво ми остана -
едно пълно със спомен сърце,
което да бие престана
и за теб треперещи ръце...

 

Тихо е. Тихо присъствам
в самотните, в нашите дни.
Знам, за тебе отсъствам,
а мен от това ме боли... и боли...

Е.И.

© Елена Всички права запазени

Понякога е твърде тихо...

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • e4i (Елена) Чо...
  • oksimoron (Христов) "Тишината е прекрасна за слушане" - е казал Томас Харди. Аз ще допълня - но, не винаги.
    Ели...
  • e4i (Елена) Веси, благодаря ти!
    Фреди, радвам се да те видя! Пазя си я!
    Съби -
  • adaruna (Съби Седник) Толкова лично...
  • fredito (Фреди) Частица в теб живее, пази я:
    - В името на Бог и любовта към хората!
  • Веси_Еси (Еси) Много силно! Браво, Ечи!
  • e4i (Елена) Благодаря Влади!
  • vladetoned (Владислав Недялков) хареса ми много, Ечи! Приеми моите поздравления!
  • e4i (Елена) Пепи, Нина...най-тъмно е преди изгрев и болката ни възражда...докато сме живи. На това се уповавам. Благодаря ви, че сте с мен!
  • asizi (Nina Toshich) Самотата и тишината на разбитото сърце....прекрасно изразено в стиха...., но живота продължава и след тишината на нощта идва светлината на деня....
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Да, има такива дни...Но то е необходимо! Много вълнуващо!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
  • e4i (Елена) На моменти сълзите сякаш пресъхват Марги, но зародиша им остава в гърлото и души. Плача, плача...ама не мога да се наплача. Шашава работа
    Звучиш ми като една песен, която уж случайно ми идва точно в такива моменти, когато съм на ръба и аха да се предам и тя зазвучи...та и ти така...често...

    https://www.vbox7.com/play:d498c8a0

    Дано не нарушавам правилника с този линк...

    Рени, казах ти вече, можеш да се вихриш в коментарното поле с такива стихове. Как иначе щяхме да видим колко е споделено? Добре дошла си
  • goblenka (Маргарита Ангелова) Миличка моя, до теб съм! Стани! Ела да те гушна! До мен поплачи. Да ти олекне! Да не боли! Поплачи си момиче! До теб съм!Стани!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Така Те усетих и аз, Ечи!!!
    Благодаря, че прие това ми своеволие под прекрасния си стих!
  • e4i (Елена) Рениииии, колко си мен...или аз теб в това. Но без самотата!
  • ParvaNova (Ренета Първанова) Дълбоко ме докосна, Ечи!
    Върна ме към едно мое Тихо :
    Тихо…е

    Тихо е………толкова тихо,
    че Тихото стъпва на пръсти..
    Тихо е…….. толкова тихо,
    че Бога не смее, да се прекръсти….

    Тихо е… (Сянка поляга в памук)
    …та чак е прозрачно от тихо….
    Любовта – и тя издъхна без звук -
    да не погуби святото тихо...

    Тихо е .. тихо… Застива в каданс -
    шеметен танц на обречен дервиш.
    И тихо… като в призрачен транс -
    Липсата - с нокът.. докосна клавиш….

    И тихо, тихо …някак без думи -
    запя посред сцена Тъгата,
    и легна Тихото нежно между ни,
    и у нас …заваля…Тишината..

    Шш… тихо! – Тихото пее….
    - приспива тъгата…
    Шш…тихо! - Тихото сее…
    - зачева Самотата….

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.