Тихо е. Тихо присъствам
до тебе в самотните дни.
Нежно ми е и те прегръщам,
до теб съм, до теб, не тъжи.
Зная, не искаш да ни боли,
в този свят на дуалност...
Шт, тихо, замълчи, замълчи...
думите днес са бруталност.
Тихо. То какво ми остана -
едно пълно със спомен сърце,
което да бие престана
и за теб треперещи ръце...
Тихо е. Тихо присъствам
в самотните, в нашите дни.
Знам, за тебе отсъствам,
а мен от това ме боли... и боли...
Е.И.
© Елена Всички права запазени