От днес е много тихо. Като смърт.

Не чувам даже тежкото си дишане.

Понеже там е спирала кръвта ми, 

душата ми плътта си търси? Жив съм!

Оказва се, защото теб те няма.

Не те е имало изобщо сякаш.

И не, че не боли, но не е драма,

а просто ми е празно. Ще заплача. 

Ще кажат - Срамота, нали си мъж? 

Е, мъж съм! Да не съм дърво и камък? 

Навътре в мен валял е толкоз дъжд, 

от жал се чудя как не се удавих... 

Ще свикна в самотата си без теб. 

Различна е. Злокобна тишина, 

страстта е недокоснала копнеж, 

тъй както никога Вълкът - Луната... 

Догарят двете свещи. Като в черква. 

Запалих и в молитва ни наричам - 

За здраве, че сърцето си пожертвах, 

а Ти ми позволи да те обичам... 

Danny Diester 

(Стихопат.)