diesto (Данаил Антонов)
1040 617
18 янв. 2020 г., 07:53

Тихо. 

  Поэзия » Любовная, Философская
5.0 / 3
415 2 1
От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма.
Не те е имало изобщо сякаш.
И не, че не боли, но не е драма,
а просто ми е празно. Ще заплача.
Ще кажат - Срамота, нали си мъж?
Е, мъж съм! Да не съм дърво и камък?
Навътре в мен валял е толкоз дъжд,
от жал се чудя как не се удавих... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
  • gabrielle (Габриела Цанева) Бурята сплита ръце
    Бурята сплита ръце
  • sensors (Рот Кив) Любовь с далеко/ Война
    Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • stivi797 (Стефан Янев) Обороты - до взлетных 1999
    Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »