Тихо е. Светът сега е празен.
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече.
Понасям трудно себе си дори,
а няма кой около мен да обвинявам
за това, което ти ми причини!
Тихо е. Само в мен сърцето ми бучи.
В ушите тежка песен, разтърсва ме, боли!
Една бутилка малка, вече празна е почти.
Кой ме кара да те пия?! Кой накара ме, кажи?!