30.07.2008 г., 15:36 ч.
Тихо е
Тихо е. Светът сега е празен.
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече.
Понасям трудно себе си дори,
а няма кой около мен да обвинявам
за това, което ти ми причини!
Тихо е. Само в мен сърцето ми бучи.
В ушите тежка песен, разтърсва ме, боли!
Една бутилка малка, вече празна е почти.
Кой ме кара да те пия?! Кой накара ме, кажи?!
© Мартина Кирилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много болка и самота. не бягай! когато бягаме се чувстваме още по-зле и самотни (поне аз така). Просто продължи напред, трудно е, но...
-
Във въпросите е жив живота ни
и в това е неговият смисъл.
Може би така сме си орисани -
да мечтаем, страдаме и мислим..
Браво - хубаво стихотворение...поздрави ... Иво! -
Пазното те кара...!Избягай!!!!
-
!!!Не до дъно - да има за друг път - по друг повод мила!!! -
тихо и нежно като шепот на монах
-
Ооо...тип чалга текст! От любимите ми :PP Какичке, иначе много ме кефиш...
-
Благодаря за шепата добро настроение! Поздрав!
-
Този стих, мила се отнася точно за мен в този момент.
"Тихо е.Светът сега е празен"
"Понасям трудно себе си дори"
Как само си го казала!
На мен ми е много трудно сега.Искам да съм далеч от Света.Дори не мога да се понасям.
Поздрави от мен. -
в тишината човек чува собствените си мисли...
поздрави на Мартина...от чичо вълчо!!!! -
Наздраве! Въпросите после!
Ти ,мене ,Уууважаваш ли ме!!! -
Едно малко дяволче в теб, опитващо се да запълни празнотата и да разсее досадата.
-
усмихна ме...
ех...ти...! -
Харесах!
И по-леко с алкохола -
Поздравче!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
...Кое ме кара да те пия?