Тихо е. Светът сега е празен.
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече.
Понасям трудно себе си дори,
а няма кой около мен да обвинявам
за това, което ти ми причини!
Тихо е. Само в мен сърцето ми бучи.
В ушите тежка песен, разтърсва ме, боли!
Една бутилка малка, вече празна е почти.
Кой ме кара да те пия?! Кой накара ме, кажи?!
© Мартина Кирилова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!Не до дъно - да има за друг път - по друг повод мила!!!