ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
23.02.2007 г., 10:34

ТИХО Е. НЯКЪДЕ НЯКОЙ...

714 0 6

На...

 

Тихо е.

Някъде някой развълнувано диша:

- Обичам те, Мила!

 

Пръсти

бавно по кожата плуват,

докосвайки леко

вълните

от нежен

овал. 

 

Тихо е.

Две сърца туптят в едно.

Телата се сливат...

потъват в екстаз... 

Зад луната

светът смутено наднича,

а после извръща очи,

от любовта онемял.

 

Тихо е.

Някъде...

Някому...

Някой шепне със страст:

- Обичай ме, Мили! Обичай ме...

 

Тихо е.

Много е тихо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0