ТИХО Е. НЯКЪДЕ НЯКОЙ...
На...
Тихо е.
Някъде някой развълнувано диша:
- Обичам те, Мила!
Пръсти
бавно по кожата плуват,
докосвайки леко
вълните
от нежен
овал.
Тихо е.
Две сърца туптят в едно.
Телата се сливат...
потъват в екстаз...
Зад луната
светът смутено наднича,
а после извръща очи,
от любовта онемял.
Тихо е.
Някъде...
Някому...
Някой шепне със страст:
- Обичай ме, Мили! Обичай ме...
Тихо е.
Много е тихо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
