23 feb 2007, 10:34

ТИХО Е. НЯКЪДЕ НЯКОЙ...

  Poesía
719 0 6

На...

 

Тихо е.

Някъде някой развълнувано диша:

- Обичам те, Мила!

 

Пръсти

бавно по кожата плуват,

докосвайки леко

вълните

от нежен

овал. 

 

Тихо е.

Две сърца туптят в едно.

Телата се сливат...

потъват в екстаз... 

Зад луната

светът смутено наднича,

а после извръща очи,

от любовта онемял.

 

Тихо е.

Някъде...

Някому...

Някой шепне със страст:

- Обичай ме, Мили! Обичай ме...

 

Тихо е.

Много е тихо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...