14.03.2007 г., 2:17

Тихо е, тъмно е

852 0 1
Тихо е, тъмно е

Лятна тъга води своя вечерен покой,
Става тъмно навън, не се виждат лица.
Тя обръща главата си, скрива се той
И двамата бързо се изгубват в нощта.

Лекият полъх им носи морска наслада.
Тя се отдалечава, губи се вече напред,
Той сякаш в някакъв друг свят попада,
Това е, защото не може да има теб.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

В сенките плуват страшни отражения,
Не можеш да различиш любов от печал.
Няма да разбереш нечии красиви намерения,
Докато Тя не извади своя двуостър кинжал.

Съдбата ги разделя на две различни посоки,
Но пътя пак ще ги събере заедно на сутринта.
Само във войната и любовта, хората са жестоки,
Те просто обожават да доминират в тази игра.

Това е началото на нощта.
Тихо е, усеща се само твоето сърце.
Това е причината да си сама,
Тъмно е, само луната е в това небе.

На сутринта, къде ще се събудиш?
Ще има ли някой, тогава, до теб?
Знаеш, през нощта можеш да се влюбиш,
Дори и сега да продължиш напред...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Натъжи ме, но и ме накара да се усмихна, защото ми хареса

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...